Жінка-УКРАЇНКА

Тетяна Череп-Пероганич

ИРИСИ ЗА ЛЮБИМИЯ

Дъгата над нас

Ние добре знаем какво е това болка. Тя е била в нас 
някога – във всекиго своята. Може би затова дъгата
на радостта, подарена от съдбата, сега е завинаги
над нас.

Господи, моля те, не позволявай да избледнеят
багрите ѝ.

На Теб

Не говоря за любовта, а я изливам в стихове,
които посвещавам на Теб.

Сред тревите

Помниш ли сливането на двама,  с тръпнещи
от чувства тела, които са скрити от чуждите очи
между високите юлски треви? И аз
помня. Как непривично ухаеха тогава тревите...

Няма да падна

Ти, бившият алпинист, се боиш от високото. Затова
винаги, когато приближа ръба на пропастта, силно
ме хващаш за ръка и ме молиш повече никога
така да не правя.

Не бой се. Няма да падна. В отвъдното не е за тези,
които имат за какво да се държат на земята!

Заедно

Когато се караме (а случва се и това) ти
никога не ме слушай, особено, ако аз
извикам своето „традиционно” – иди си от мен.

Защото без тебе вече няма да съм аз, а ти нама да си ти
и ние няма да сме ние. А на нас ни трябва още много.
Да сме заедно!!!

По-близо до небето

Аз съм по-тежка от теб и ти не ме носиш на ръце)).
Защо тогава не чувствам земята под нозете си,
когато съм до теб?

Отговорът е прост – ти имаш крила и затова
винаги сме по-близо до небето.

Ириси за любимия

Има цветя, с които всяка пролет дарявам любимия.

Ирисите приличат на нашите чувства, защото
с всяка година те са все повече и повече.

Не късам цветята за букет, за да не вехнат бързо.

А просто го хващам за ръка и го водя в градината
на Любовта. Когато избуява многоцветие.

Сини, жълти, бели, кафяви... Ириси.

Виждам радост в очите на любимия. На мъжете, колкото
и странно да звучи, също трябва да се подаряват
цветя.

Превод от украински: Димитър Христов

Тетяна Череп-Пероганич е украинска писателка. Родена е в с. Стара Басан, Черниговска област. Живее и работи в Киев. Авторка е на книги с поезия и проза. Ръководи сайта за литература и изкуство „Жинка-УКРАИНКА”. Член е на Националния съюз на писателите на Украйна.