Олена Телига
* * *
С остър поглед се взирам в мрака,
часовник трака – четири, пет.
Сърцето морно пак бди и чака,
и днес будувам под месец блед.В зарана ранна спокойно ставам
и без промяна, както преди,
в живота влизам със танц спонтанен,
а нощи цели сърцето бди.Но притаявам тъгата дълбоко
и ще раздавам щастие, смях –
който се смее в своята болка,
той надделява над болка и страх.
14 октомври 1933 г.
Превод от украински: Димитър Христов
Олена Теліга
* * *
Гострi очi розкритi в морок,
Б'є годинник: чотири, п'ять…
Моє серце в гарячих зморах,
Я й сьогоднi не можу спать.Але завтра спокiйно встану,
Так, як завжди, без жодних змiн,
I в життя, як в безжурний танок,
Увiйду до нiчних годин.Придушу свiй невпинний спогад.
Буду радiсть давати й смiх.
Тiльки тим дана перемога,
Хто й у болi смiятись змiг!
14.10.1933